“Това за мен е български цървулизъм, не туризъм – цървулизъм. Не бедността. Не липсата на възможности. А онова дребно високомерие, с което някои хора започнаха да се държат така, сякаш клиентът им пречи, а не ги избира. Да работиш с хора не означава просто да вземеш парите им”. Тези свои размисли сподели българка, посетила басейн в Старозагорско. Поводът за нейната публикация в социалните мрежи не са цените на предлаганите там храни, а отношението към нея като клиент.
Даваме думата на жената сега:
“Днес съм на басейн “Терма” в село Ягода. Да отбележа, цените дори не ги коментираме тук. Поръчвам си две кебапчета, пържени картофи и кетчуп.
Сметката е 6 евро. Давам банкнота от 50 евро. Момчето на касата ме пита: “Имаш ли 1 евро, за да ти върна точно?“. Казвам “Да“ и започвам да събирам едно евро от портмонето. Имаше монета от 50 цента, две по 20 цента и последните 10 цента бяха на дребно – 5, 2, 2 и 1 цент. Подавам му ги.
Той ме поглежда и казва: “Тия не ги приемаме“. Помислих, че се шегува. Попитах: “Как така не ги приемате? Това пари ли са или не са пари?“ Отговорът беше: “С такива пари не работим“.
И остави последните дребни монети на плота. Замислих се… кога станахме толкова “голяма работа”? Не става въпрос за 10 цента. Не става въпрос и за сумата. Става въпрос за отношението. Първо ти иска услуга, за да му улесниш рестото.
После, когато му я правиш, решава, че част от парите ти вече “не са пари”. Това за мен е българският цървулизъм, не туризъм – цървулизъм. Не бедността. Не липсата на възможности. А онова дребно високомерие, с което някои хора започнаха да се държат така, сякаш клиентът им пречи, а не ги избира. Да работиш с хора не означава просто да вземеш парите им. Означава да ги уважаваш.
Защото ако 1, 2 или 5 цента не са достатъчно добри за теб, проблемът не е в монетите. Проблемът е в отношението”.
