Св. Климент и Св. Наум Охридски са по-тясно свързани с българите, отколкото с който и да е друг народ, а приносът на България за създаването и разпространението на кирилицата е от ключово значение за европейското културно наследство. Това заяви унгарският докторант по история Стефан Немет по време на откриването на 63-ия Международен летен семинар по български език и култура. Немет е с унгарски баща и майка от Войводина, а в момента преподава сръбски език в сръбско училище в Унгария. Той разказа, че интересът му към българската история и култура се е зародил още по време на студентските му години, когато започнал да изучава български език. През последните пет години посещава България поне веднъж годишно – за научни конференции, летни семинари или като турист.
По думите му приносът на България към общоевропейското културно наследство е безспорен. Голям е. Кирилицата и по някакъв начин православието при славяните са свързани с българските земи. През Средновековието България е била много голяма държава и има голямо влияние посочва историкът в интервю за БГНЕС Според него именно Средновековието е един от най-значимите периоди не само за българската, но и за европейската история. “Жалко е, че много европейци, а и не само европейци, познават главно историята на Западна Европа и на съседните държави, но не познават достатъчно добре българската история и култура“, каза още Немет.
Той коментира и опитите на различни държави да представят по различен начин историята на кирилицата. По думите му историческите факти са категорични. Това е политика. Това не е история. Историята се основава на факти. Знае се, че кирилицата идва от Балканския регион, от делото на Кирил и Методий. След това идват Св.
Наум Охридски и Св. Климент Охридски.
Те са много важни за кирилицата. Според това, което аз знам, руснаците просто по-късно възприемат тази писменост заявява унгарецът По темата за принадлежността на Св. Климент и Св. Наум Охридски унгарският докторант отбеляза, че въпросът често е предмет на различни национални интерпретации.
More Read
“Знам, че в Северна Македония казват, че са македонци, а в България – че са българи. Според мен те са много важни за българската общност и българите имат основание да ги възприемат като свои, защото говорим за старобългарски език, докато в много други езици се използва терминът старославянски език. Това е българската традиция“, каза Немет. Той допълни, че двамата светци са живели на територията на днешна Северна Македония, поради което е естествено и македонците да ги приемат като свои национални герои. “Това е разбираемо.
Но според мен това е общо наследство. Разбира се, мисля, че те са по-тясно свързани с българите, отколкото с когото и да било другиго“, заключи унгарският историк.
