Джани Инфантино изживя своя миг на Икар. Планът на президента на ФИФА да продава дялове от Световното първенство беше разкрит едва във вторник. До петък вечерта той вече беше разбит на пух и прах.
Инфантино направи крачка назад и се отказа от идеята, която предизвика бунт срещу ФИФА
УЕФА – ръководният орган на европейския футбол – заплаши, че нейните страни членки ще бойкотират турнирите на ФИФА, ако схемата не бъде окончателно изоставена. КОНКАКАФ, еквивалентът на УЕФА за Северна и Централна Америка и Карибския регион, също отхвърли предложението. Азиатската футболна конфедерация също го осъди. Дори старшият съветник на Инфантино Карлос Кордейро подаде оставка в знак на протест. Въпреки всичко това ФИФА първоначално изрази намерение да продължи със схемата и да я подложи на гласуване. По-малко от 24 часа по-късно обаче организацията я прекрати. Предвид позициите и мащаба на съпротивата нямаше никакъв начин инициативата да успее.
Каквото и да последва и каквито и да бъдат последствията за Инфантино, тази сага ще бъде запомнена със своята самонадеяност. Това беше моментът, в който ръководителят на ФИФА – на когото постоянно беше позволявано да изпитва границите на своите правомощия – най-накрая се приближи прекалено близо до слънцето. УЕФА е твърдо против поредната противоречива идея на Инфантино
Сред множеството запомнящи се изказвания през тези 48 часа едно от най-съществените дойде от президента на Германския футболен съюз Бернд Нойендорф. Той разкри, че е научил за плановете на Инфантино за първи път от медиите.
„Тази новина ни изненада“, заяви Нойендорф пред германското футболно издание „Кикер“ в сряда. „Аз също съм член на Съвета на ФИФА – най-висшия орган на организацията – и човек би очаквал да бъде информиран предварително за толкова важно решение и за подобен процес. Особено когато става дума за проект с толкова широкообхватни последици. Той е толкова мащабен, че трябва да е бил обсъждан във ФИФА в продължение на месеци, година или дори повече. Никога не е бил тема на разговор в Съвета.
Бях силно изненадан, а също и ядосан, че трябваше да научим за нещо подобно от пресата.“
КОНКАКАФ се присъедини към УЕФА в бойкота срещу Инфантино и ФИФА
Съветът на ФИФА, в който участва Нойендорф, се състои от 37 членове, включително Инфантино, и в него има представители на всичките шест континентални конфедерации. Както отбелязва Нойендорф, това е най-висшият изпълнителен орган на световния футбол. Засега обаче няма доказателства, че Съветът е участвал по какъвто и да било начин в планирането на FIFA Forward Enterprises (FFE), за която се твърди, че се разработва като концепция от повече от година. В петък сутринта ФИФА публикува ново изявление – трето уточнение в рамките на два дни – в което настоя, че планираният „процес на консултации е бил възпрепятстван от неточни медийни публикации“. Не става ясно кои точно публикации организацията смята за неточни или как те са попречили на провеждането на каквито и да било предварителни консултации. Тези подробности обаче вече са второстепенни.
Щетите са нанесени. Някои от най-влиятелните фигури в световния футбол, включително членове на най-висшия орган на ФИФА, са били поставени пред свършен факт с една сложна, противоречива и разделяща инициатива, за чието съществуване не са били предварително предупредени. Британският премиер поиска оставката на Инфантино
Това беше потресаващ пропуск. Влиятелните фигури обикновено притежават голямо его, да не говорим за политическото им влияние. Във видео, публикувано късно във вторник, видимо измореният Инфантино произнесе предварително подготвен монолог пред камерата, опитвайки се да представи предложението в различна светлина в отговор на медийните публикации. Според него планът е бил разбран погрешно и представлява единствено опит да освободи футбола от съществуващите неравенства. Той го заяви с уморен и снизходителен тон.
Но ако тази инициатива действително е била предприета с добри намерения, тогава каква е била ползата да бъде пазена в тайна? Подобен подход единствено създаваше риск да разгневи членовете на международната футболна общност и да породи подозрения. Изглежда, отговорът е, че президентският пост във ФИФА просто е получил възможност да се превърне именно в това. Затова всяка равносметка след този епизод трябва да включва задълбочена оценка на самата длъжност и границите на нейната власт. Ако позицията на президент на ФИФА може да убеди някого, че инициатива с толкова фундаментално значение може да бъде разработена насаме и извън съответните комисии, тогава структурата трябва да бъде реформирана, за да се предотврати подобна самонадеяност. Именно това превишаване на правомощията и пренебрегване на консенсуса изглежда поставиха Инфантино в политическа беда от типа, който той толкова често успяваше да избегне през десетилетието си на поста. Европейските страни единодушно: Бойкот на турнирите на ФИФА
Мнозина от заинтересованите страни, които сега се оплакват, са толерирали и по-лоши неща.
По време на управлението на Инфантино световни първенства се проведоха в Русия и Катар, въпреки че решенията за предоставянето на домакинствата не бяха взети при неговото ръководство. Процедурата за определяне на домакините на турнирите през 2030 и 2034 година беше изкривена така, че Саудитска Арабия да не се сблъска с конкуренция. И преди е имало призиви за бойкот, но никога подобна заплаха не е била отправяна толкова сериозно въпреки дългия списък с проблеми, нанесли вреди на играта. Този случай се превърна в червената линия – поне може би – защото изглежда като част от все по-ясно изразен модел на еднолично поведение.
Едно от често повтаряните твърдения през последните няколко дни е, че Инфантино се опитва да продаде нещо, което не му принадлежи. Той все по-често се държи така, сякаш футболът е негова собственост. Последният случай е поредното доказателство, че вместо като администратор той възприема себе си по-скоро като посредник на футбола – притежател на неговата власт и арбитър, който решава за какво трябва да бъде използвана тя. ФИФА започна да работи по разширяването на световното първенство до 64 отбора
След като президентът на САЩ Доналд Тръмп получи първата Награда за мир на ФИФА през декември миналата година, не бяха представени доказателства, че решението е било взето от когото и да било другиго освен от самия Инфантино.
Когато на наскоро проведеното Световно първенство във всяко полувреме бяха въведени паузи за приемане на течности, Международният борд на футболните асоциации – органът, който определя правилата на играта – не беше консултиран. Неговото мнение не беше потърсено и когато във финала на турнира беше вмъкнато почти 30-минутно шоу на почивката. Има много сериозни въпроси, които трябва да бъдат повдигнати – за Иран, за изоставянето на политическия неутралитет и за онази самодоволна и изпълнена с недоверие пресконференция, която Инфантино даде преди турнира. Това беше моментът с призива „успокойте се и се отпуснете“, когато му бяха зададени въпроси относно подкрепата за наказателни мерки срещу имигрантите. Съществуват и по-частни случаи – аферата с Фоларин Балогuн, самовъзхваляването по повод десетата годишнина от избирането му за президент и най-скорошната му гневна публикация в Instagram. В нея Инфантино обвини критиците си, че „разпространяват омраза“, и демонстрира презрението си към всичко, което дори се доближава до критика. Това е част от проблема.
С прибързаната си реакция на кризата ФИФА показа колко неподготвена е била да обясни собствените си действия. В това може би се крие и още по-тревожно осъзнаване – възможно е изобщо да не е имало предварително подготвена комуникационна стратегия, защото когато Джани поиска нещо да се случи, обикновено само това е достатъчно. Но не и този път.
Футболът никога повече не бива да се оказва в подобно положение. Коментар на Себастиан Страфорд-Блоор за “Атлетик”
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
Следвай ни: